Автор: Ангелина Шишманидова, 12"е" клас, ПМГ" Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
четвъртък, 30 април 2009 г.
***
Да те видя, на стаята си
на прага самотен,
да чуя желанията си
на твоите устни,
да видя любовта си
в твоите очи,
да почувствам сънищата си
в твоето сърце,
да усетя мечтите си,
в твоята душа,
това е моята мечта.
И сега те виждам на вратата си,
и те чувам как молиш времето,
да те върне назад-към мен,
и виждам как гледаш огледалото,
чудейки се защо не ни показва заедно-теб и мен,
и разбирам нуждата ти да докоснеш миналото,
онова, в което ти докосваше само мен,
и усещам любовта ти, хранеща бъдещето,
онова, слънчево и ясно-за теб и мен.
И пропуснах всичко, което ти каза,
но усетих го вътре в мен,
и към теб правя крачка,
и вече си тук, до мен,
и устните ти са готови пак да ме обичат,
всеки споделен, слънчев ден!
Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ + Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
на прага самотен,
да чуя желанията си
на твоите устни,
да видя любовта си
в твоите очи,
да почувствам сънищата си
в твоето сърце,
да усетя мечтите си,
в твоята душа,
това е моята мечта.
И сега те виждам на вратата си,
и те чувам как молиш времето,
да те върне назад-към мен,
и виждам как гледаш огледалото,
чудейки се защо не ни показва заедно-теб и мен,
и разбирам нуждата ти да докоснеш миналото,
онова, в което ти докосваше само мен,
и усещам любовта ти, хранеща бъдещето,
онова, слънчево и ясно-за теб и мен.
И пропуснах всичко, което ти каза,
но усетих го вътре в мен,
и към теб правя крачка,
и вече си тук, до мен,
и устните ти са готови пак да ме обичат,
всеки споделен, слънчев ден!
Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ + Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
Студът
Мислиш си, че си познал студа.
На зимната нощ смръзяващият бич.
На отхвърлената любов скъсаният лист.
На неочакваната промяна острият зъб.
На безличния дом прозрачният уют.
На откраднатата съдба ледената усмивка.
На пренебрегнатия подарък скъсаната обвивка.
Но не си познал студа.
Студът идва, когато лежиш безмълвен под отломките.
Студът идва след високия и бурен огън!
Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ " Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
На зимната нощ смръзяващият бич.
На отхвърлената любов скъсаният лист.
На неочакваната промяна острият зъб.
На безличния дом прозрачният уют.
На откраднатата съдба ледената усмивка.
На пренебрегнатия подарък скъсаната обвивка.
Но не си познал студа.
Студът идва, когато лежиш безмълвен под отломките.
Студът идва след високия и бурен огън!
Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ " Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
В Рая!
Усещам как слънчевите лъчи ме обливат,
и знам, Ще се видим в Рая!
Кожата ми блести и изгаря,
и знам, Ще се видим в Рая!
Очите ми отразяват твоите сълзи,
и знам, Ще се видим в Рая!
Душата ми ликува и плаче,
и знам, Ще се видим в Рая!
Светът руши се без края,
и знам, Ще се видим в Рая!
В началото сме едва, а идва края,
и знам, Ще се видим в Рая!
Изричаш думите чакани цял живот,
и знам, Ще се видим в Рая...
Дори ако отивам в Ада...
Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ " Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
и знам, Ще се видим в Рая!
Кожата ми блести и изгаря,
и знам, Ще се видим в Рая!
Очите ми отразяват твоите сълзи,
и знам, Ще се видим в Рая!
Душата ми ликува и плаче,
и знам, Ще се видим в Рая!
Светът руши се без края,
и знам, Ще се видим в Рая!
В началото сме едва, а идва края,
и знам, Ще се видим в Рая!
Изричаш думите чакани цял живот,
и знам, Ще се видим в Рая...
Дори ако отивам в Ада...
Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ " Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
Капка вода
Вървиш в град на чудесата,
вървиш по улица на красотата,
и чудиш се как някои виждат само,
билбордите, неоновите светлини,
магазините с отрупани витрини
и хората влюбени в своите машини.
Ти виждаш дърветата зелени,
контрастиращи на сивите панели,
виждаш цветовете
от пролетния вятър разпилени,
усещаш лъчите,
душите ни сгрели.
Вървиш надолу по улицата стара,
и гледаш хората бързащи до забрава,
следваш целта си чиста, бушуваща и бистра,
копнееш за допира на вълните
и кристалният блясък търсят очите.
Там, на брега,
по пясъка мокър вървиш,
пред морето смирено стоиш,
разбиват се във теб вълните,
и галят лицето ти лъчите.
Капка на лицето си усещаш сега
и смешно ти е, че не знаеш дори каква,
дъждовна, морска или сълза,
просто капка вода.
Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ " Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
вървиш по улица на красотата,
и чудиш се как някои виждат само,
билбордите, неоновите светлини,
магазините с отрупани витрини
и хората влюбени в своите машини.
Ти виждаш дърветата зелени,
контрастиращи на сивите панели,
виждаш цветовете
от пролетния вятър разпилени,
усещаш лъчите,
душите ни сгрели.
Вървиш надолу по улицата стара,
и гледаш хората бързащи до забрава,
следваш целта си чиста, бушуваща и бистра,
копнееш за допира на вълните
и кристалният блясък търсят очите.
Там, на брега,
по пясъка мокър вървиш,
пред морето смирено стоиш,
разбиват се във теб вълните,
и галят лицето ти лъчите.
Капка на лицето си усещаш сега
и смешно ти е, че не знаеш дори каква,
дъждовна, морска или сълза,
просто капка вода.
Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ " Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас
Абонамент за:
Публикации (Atom)
