Клуб " Мост към бъдещето": 2009

Вървиш в град на чудесата,
вървиш по улица на красотата,
и чудиш се как някои виждат само,
билбордите, неоновите светлини,
магазините с отрупани витрини
и хората влюбени в своите машини.

Ти виждаш дърветата зелени,
контрастиращи на сивите панели,
виждаш цветовете
от пролетния вятър разпилени,
усещаш лъчите,
душите ни сгрели.

Вървиш надолу по улицата стара,
и гледаш хората бързащи до забрава,
следваш целта си чиста, бушуваща и бистра,
копнееш за допира на вълните
и кристалният блясък търсят очите.

Там, на брега,
по пясъка мокър вървиш,
пред морето смирено стоиш,
разбиват се във теб вълните,
и галят лицето ти лъчите.

Капка на лицето си усещаш сега
и смешно ти е, че не знаеш дори каква,
дъждовна, морска или сълза,
просто капка вода.

Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ " Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас

Първа корица на книгата

Задна корица на книгата

Стихове

***
Ако Земята
е въображение,
то Бог е мечтател,
а хората – герои в сън.

СЪБУЖДАНЕ
Време е да си починат
уморените сънища.

***
Ежедневието
изпадна от джоба ми.
Виси в локвата
с главата надолу.

***
Мисълта
ме изпреварва.
Дишам праха й,
тичайки след себе си.

***
Мечтата ми
плува към мен
върху хартиено корабче.

***
Споменът за цветовете
спи в хербария.
Черно-бяла есен.

***
Завързана съм
за стрелката на часовника.
Бягам след нея,
губейки от себе си.

***
Горчиви са устните
на вдъхновението.
Сладка е целувката му.

***
Сънят ми
е балонче
от дъвка.
Един магарешки бодил
ме събужда.

***
Ако денонощието е пират,
то денят е здравото му око.

В РАЯ

Събудих се.
през дупката на пода
видях небето.

***
На съседната маса
си говорят
Любовта и Омразата.
Пият вино от 80-те.
Поглеждат надменно
моята чаша с вода.

***
Изгревът на поезията
се крие в мастилото
на първото стихотворение.

***
Понякога думата
е плаха сянка.
Извади я на светло,
за да стане реалност.

***
Написах стих
върху хартиена ракетка.
Космосът ми го открадна.

***
Ноти нахлуват
в тихата нощ.
Сънищата ми не могат да танцуват.

***
През спиралата на живота
преминаха
мравка и еднодневка.
Безкрайността
се прекъсна.

***
Зимата заспа
в окото на прилепа.
Сънят замръзна.

***
Лабиринт от стихове
в главата ми.
Излизат само
крилатите думи.

***
Тайнственият човек
проговори
и мълчанието настръхна.

***
Самотата
плете косата ми
на плитка.
Времето
лениво се протяга,
ръцете му са къси.

***
Недостатъкът
се влюби в съвършеното.
Роди се истина.

***
Млади съчки.
И в пепелта отново
пробляскват искри.

Времето е спирала

Сега “днес”
е очарователно.
Утре “днес”
е обикновено,
а в другиден –
наивно.
Усещането се протърква,
споменът се скъсва.

Страх

Започвам да мисля
като другите.

***
Светлина между миглите,
будят ме
мислите ти.

***
Само след дъжд
красотата в облаците
се крие под ъгъл.
Снимаш я,
но тя те открадва
и скучно увисваш
хоризонтално.
Напиваш се
с още мокрия въздух.
Един
от цветовете на дъгата
блести в очите ти.

***
Пресичаш улицата.
Надбягват се
влюбени сенки.

***
Облече ризата
наопаки,
обу
разлепените маратонки
и с дръзка походка
влезе в съня ми.
***
Падайки,
листото подари на есента
последната си въздишка.

***
От мен
не можеш да избягаш.
Ще те хвана
в стихотворение.

***
Когато приказката свърши,
кошът със звездички
сънено се преобърна.
Когато приказката свърши,
цветята се съблякоха.
Когато приказката свърши,
Луната сложи нощницата и заспа.
Всъщност,
когато приказката на мама свърши,
в съня си съборих всички звезди,
загасих Луната тайно
и обрах цветята, докато спят.
Когато приказката свърши,
се пази от мен.

***
Есента не издава
тайните на вятъра.
Искам да съм златното листо.

Хоризонт

Мечта,
скрила се в сън.
Облак,
над който ангелът е щастлив.

***
Нарисувай ми
уханието на парфюм,
който пролетта разсипва.
Нарисувай
лятото как гали
морската вода,
за да я укроти.
Нарисувай и
походката на вятъра,
който се опитва
дървото да обрули.
Нарисувай също
мечтите на една снежинка,
топяща се във нечия ръка.
Нарисувай
как небето
протяга седемцветен гръб
и ми помогни
да мина по него.

***
Музиката е тишина
в безсмисления шум
на сричките.

Приятелство

Водното конче
ми подари крилцата си.
Аз му посветих стихотворение.

***
Небето боядиса
косите на облаците.
Предчувствието за дъжд
се намокри.

***
Шепа спомени ме чакат
зад прозореца
на старата къща.
И приказките на баба,
които нощем
приспиваха звездите.

***
Не отлитай на юг,
за да търсиш криле.
Не бери цветята –
те ще берат теб.
Не върви по земята –
за теб има облак.
Не тръгвай без мен –
ще си забравиш сърцето!

***
Ако хората знаеха къде се крият чудесата,
тях нямаше да ги има.

***
В паяжината на мечтите
се улови
падаща звезда.

***
Върху токчетата на красивото
се разхожда денят ми.

***
Калинка
кацна в стихотворението
и остави там
своята точка.

Светкавица

Смига на звездите
и събаря
светлината им.

***
Понякога
снежинката се топи даже
и в ръката на студа.
Понякога
времето спира,
за да не си забравиш
мисълта.
Понякога
дори любовта
няма усмивка,
по-срамежлива
от твоята.

***
Една въздишка
кара мрака
да се гърчи
и може
да загаси свещта.
Една въздишка
бързо се сприятелява с мислите.
А преди сън
е коте,
в което се гушкаш.

***
През локвата навън
преминават черни лапички.
Нощта се разхожда.

***
Пролетта пише стихове.
Коминочистачът
й разказва приказки за зимата.

***
Дъжд от ноти
в слънчев ден.
Стихче за дъгата.

Влюбен въпрос
Как успяваш така нежно
да събереш всички противоположности?

***
Времето е пълно
с хартиени мисли
от старите ми дневници.

***
Дори в твоето съзнание
пропълзява плахо
мравката
на Любопитството.
Ще я настъпиш ли?

***
Като книга съм –
изваяна от думи,
с лунички от букви.

***
Небето огладня.
Луната ме гледа
с половин око.

***
Самотата
е капка.
И шепа въпроси.

***
Черен път
с оранжеви сенки.
Едноцветно врабче
с прозрачни пера.

***
За автобусното билетче
думите са дълги.
Пълен е тефтера ми
със къси думи.

***
Покажи ми
къде ще ме отведе
белият облак.
Разкрий
магията на нарциса,
който вчера
ме откъсна.
Разкажи също
какво видя врабчето
от покрива на дъгата
и ме заведи
под сянката на Слънцето.

***
Ако времето
можеше да се връща,
хората нямаше да помъдряват.

Животът
е сън на Бог.
Ще се събуди ли?

Риск

Шарено изкушение
с ням отговор.

Край

Егоистът избира
горчива победа
или сладка загуба.
Аз предпочитам
началото.

***
Смисълът
не се крие.
Хората не могат да търсят.

Стихове в превод на английски език

When the tale ended,
the basket full of stars
toppled over sleepily.
When the tale ended,
the flowers stripped off their clothes.
When the tale ended,
the Moon put on her night-gown and fell asleep.
In fact
when mummy’s tale ended,
in my dreams I threw down all the stars,
secretly turned off the Moon
and picked the flowers, while they were sleeping.
When the tale ends,
be on the watch for me.

***

Draw
Draw me a picture
of the scent of the perfume,
which the spring scatters around.
Draw a picture
of the way the summer strokes
the water in the sea.
Draw also a picture
of the walk of the wind
trying to
shake down the tree.
Draw, as well, a picture
of the dreams of a snowflake,
melting in a hand.
Draw a picture
of how the sky
stretches its seven-coloured back
and help me
walk over it.

***

At midnight the telephone rings.
Its receiver is teling me
dreams.

***

Waking up
It’s time for the tired dreams
to have some rest.

***

Every night
the door of my dreams
creaks-
everybody has a key for it now.
Tomorrow I will repair the hinges
and change the lock.

***

If you tell lies,
you will wither
like a leaf, shed from a flower.
You will wrench yourself away
like a letter from a favourite book.
You will wander
like a little magpie
amidst the beautiful cygnets.
And yet you are telling lies again...

***

The rain of the poetry
brings a rainbow into the world,
which must be walked.

***
In Heaven
I woke up and
saw the sky
through a hole on the floor.

***
The Anticipation
breaks into the thought
of time.

***
Moment
The seconds
are racing in a competition.

***

Life
is God’s dream.
Will he ever wake up?

***

If life is a book,
then which page is
reality on?

***

If people knew where miracles
were hiding,
they would not exist.

***
Show me
where the white cloud
is going to take me.
Reveal
the magic of the daffodil,
which picked me
yesterday.
Tell also
what the sparrow saw
from the roof of the rainbow
and take me
under the shade of the Sun.

Стихове в превод на немски език

***
Sei,
damit ich dich vermisse,
sei auch,
damit du mein Gewissen bist.
Sei,
damit ich liebe.
Sei,
damit ich bin.

***
Fliege nicht in den Süden davon,
um nach Flügeln zu suchen.
Pflücke nicht die Blumen,
sie werden dich pflücken.
Laufe nicht auf der Erde,
für dich ist eine Wolke frei.
Geh nicht ohne mich los,
du wirst dein Herz vergessen.

***
Nach Kirschen
schmeckt der Tag.
Ich lasse es mir schmecken.
Nach Kirschen schmeckt die Nacht.
Die hungrigen Träume
sind beim Abendessen.

***
Die Dichtung erlebt
ihren Sonnenaufgang
durch die Tinte des ersten Gedichts.

HORIZONT

Ein Traum,
des Nachts geträumt,
eine Wolke,
über der ein Engel glücklich schwebt.
***
Würden die Menschen wissen, wo sich die Wunder verbergen,
würde es keine Wunder geben.

***
Sind die 24 Stunden von Tag und Nacht Seeräuber,
so ist der Tag sein gesundes Auge.

ENDE
Der Egoist wählt
den bitteren Sieg
Oder die süße Niederlage.
Ich bevorzuge
Den Anfang.

***
Der Kuss
Eine sanfte Spiegelung
Des Traumes.
Ich will wach sein.

***
An dem Uhrzeiger
bin ich angefesselt.
Ich haste hinterher
Und verliere dabei ein Stück meines Selbst.

четвъртък, 30 април 2009 г.

***

***

Портрети

***

Студът

В Рая!

Капка вода

Любов

Дебютна поетична книга на АнаМария Коева

Цел на клуба

Етикети

Последователи

Архив на блога

Всичко за мен

четвъртък, 30 април 2009 г.