Капка вода

Вървиш в град на чудесата,
вървиш по улица на красотата,
и чудиш се как някои виждат само,
билбордите, неоновите светлини,
магазините с отрупани витрини
и хората влюбени в своите машини.

Ти виждаш дърветата зелени,
контрастиращи на сивите панели,
виждаш цветовете
от пролетния вятър разпилени,
усещаш лъчите,
душите ни сгрели.

Вървиш надолу по улицата стара,
и гледаш хората бързащи до забрава,
следваш целта си чиста, бушуваща и бистра,
копнееш за допира на вълните
и кристалният блясък търсят очите.

Там, на брега,
по пясъка мокър вървиш,
пред морето смирено стоиш,
разбиват се във теб вълните,
и галят лицето ти лъчите.

Капка на лицето си усещаш сега
и смешно ти е, че не знаеш дори каква,
дъждовна, морска или сълза,
просто капка вода.

Автор: Любляна Атанасова, 9"б" клас, ПМГ " Акад. Никола Обрешков", гр. Бургас